Народната любов може да бъде много кратка, ако не се оправдаят очакванията! Това е първият и отрезвяващ извод към всички политици. Но най-вече към новите народни кумири след поредните парламентарни избори тази неделя.
Вторият извод е, че пак няма доминираща политическа формация и коалициите са неизбежни. Очертаващите възможности са две – новата формация да състави управляващо мнозинство с другите протестни партии и с помощта на БСП; другата възможност е правителство, съставено от партиите на статуквото ГЕРБ, БСП, ДПС и “златният пръст” на “Възраждане”. Има и една трета възможност – тя е общо обединение на всички и съставянето на експертен кабинет с времеви хоризонт. Но за това трябва разумност, каквато засега не се забелязва. Истината е, че избирателите наказаха кресливите, предпочитащи шоуто, но нищо полезно не постигащи протестни партии. Сега очакванията са съставянето на правителство, което да им помогне да оцелеят във вече удрящата по джоба предстояща зима. Както и да ги измъкне от задълбочаващата се ковид криза, с която назначените управляващи очевидно не се справят.
Новите победители - отлично образовани политици, имащи и управленски опит, със сигурност са наясно какво ги очаква. И че досегашното теглене на заеми не е добро решение. Пътят им минава през парламента - приемането на новия държавен бюджет, както и бързото получаване на обещаните евросредства. Две решаващи за оцеляването задачи. Има надежда за постигане на разбирателство. По време на дебатите за разблокирането от предишния парламент на повече от милиард лева те проявиха разум и се съобразиха с предложенията на всички партии. Така че с прагматични действия и сега може да си помогнат в съставянето на подходящо и приемливо правителство.
Има и още нещо – видя се, че с омраза и “изчегъртване” се стига до задънена улица. И дори до изхвърляне от парламента. Затова и успехът на търсещите промяна се дължи на усмихнатия подход, гарниран с обещания за благоденствие. Но хвърлянето на димки като “пет моста на р. Дунав и три тунела под Стара планина“ може да галят слуха, но на хората не им трябва “светло бъдеще”, а добро настояще.
С други думи казано, освен че противопоставянето трябва да бъде загърбено, ако победителите наистина искат да постигнат промяна, то бързите действия в сферата на икономиката трябва да се осъществяват с видима добронамереност и обнадеждаваща публична отчетност. Трябва да се сложи край и да бъде бързо забравена тази “луда година” на непрекъснати избори и служебни правителства. А парламентаризмът да върне държавността и най-вече изгубената вяра на избирателите.
