Едно мисли, друго казва, трето върши, е казал народът.
Един протест на майки с искане по-бързо всички деца да се върнат в училище разкри, че някои ученици проявяват психични отклонения от заседяването вкъщи. Но вместо това да стресне и управляващите, те надълго и нашироко ни занимават с технологичното им връщане. Иначе назначеният министър на здравеопазванеато се съгласява, че това трябва да стане бързо и обещава тестове. А неговият колега образователен министър прецизно пояснява възможностите. Двамата не пропускат да призоват за ваксинация. И дори с гордост отбелязват, че половината от учителите вече са ваксинирани, без да се смятат преболедувалите. И добавят, че вече имало паралелки, в които също половината от учениците са ваксинирани - те ще се върнат в училище.
И някак си между другото ни съобщават, че повечето деца ще продължат да учат онлайн, защото тестовете не са достатъчни. Двете фирми, спечелили обществените поръчки, вкарвали в страната по 1 милион седмично, а трябвало да са 1,4 млн. Очевидно само това бави процесът на връщането. Тоест фирмите доставчици не се справят. Съвсем логично е да се запитаме - не може ли управляващите да действат аварийно - да възложат внос и на други фирми или директно да потърсят помощ от европейските ни партньори.
Всъщност, дори да се намерят необходимите тестове, проблемът ще бъде решен половинчато. Уж всички искаме да има нормален учебен процес, но все нещо ще продължи да спъва това да се случи. И вместо усилията да се хвърлят в решаването на основния проблем, се чудят как да ни успокоят, като ни заливат с обяснения.
Истината е, че ако досега решителността е била само на думи, заради предизборни сметки, идва времето да се предприемат реални стъпки. Епидемията не си отива. В две европеайски страни има локдаун. За упражняването на много професии в тях, а и в други страни, се иска задължитеална ваксинация. Факт е, че хората у нас се стреснаха, заради повече от деветдесет процентовата смъртност на неваксинираните. И вече по 20 000 на ден получават доза, но все още сме на последните места в цивилизования свят.
Но не е ли парадоксално най-бедната страна в ЕС да внася тестове, а да хвърля на боклука 206 000 ваксини и да дарява още 543 980 на други държави!? Редно е управлвщите да приключат с тази криворазбрана доброволност на ваксинирането. Това засега е единственият начин да бъдат спасени човешки животи. А и да бъде запазено психичното здраве на нашите деца.
