Най-после подозрително бавният реотан на нашите здравно управляващи загря, че зеленият сертификат е път за победа над пандемията. Точно не само се чудехме, но и ядосвахме, защо преди дни се опитаха да въведат стагниращите от преди година мерки. При отново смразяващо растяща смъртност. Сякаш не виждаха, че светът ги е забравил отдавна: у нас отново футболни мачове без публика, при тях – претъпкани стадиони, в нашите кина и театри – през човек, в заведенията – през маса, вечерен час отново. А в Европа животът е отново същия като преди пандемията.
И изведнъж – светлина в тунела: зелени сертификати. Всъщност, нищо по-различно от това, което предприе цивилизованият свят, към който принадлежим. И не толериране на антиваксърите, заради изборни съображения, а възможност за всички, които ценят не само своя живот, но и този на другите.
Ще припомним само, че по този път се тръгна още в през пролетта, когато туристическия бизнес реши, че трябва да осигури спокойствие на своите гости с персонал от ваксинирани. Такъв става работещите в повечето заведения, от Банско съобщиха преди дни, че персоналът на лифтовете също е със сертификати, а от нощните клубове организираха бързо тестване пред вратите им.
Е, как да не им светне на управляващите, че по-добре да се вслушат в бизнеса. И вместо със затваряне и съмнителни като реализация компенсации, да подкрепят техния път на държавно ниво.
Нека обаче да не си мислим, че изведнъж ще “цъфнем и ще вържем”, както е казал народът. Може да звучи трагикомично, но как да коментираме трагедията с родилката с. Градец, където от 4000 жители, само кметът ваксиниран и никой друг не желае. А какво да мислим за онова училище в Ямболско, посетено преди година от националния здравен инспектор, за да убеди учители и персонал да се ваксинират и днес все още никой да не го е сторил. Или пък шокиращия случай с онзи дом за умствено изостанали, в който от живущите всички са ваксинирани, от персонала никой, а директорът – умрял от Ковид...
Така че, зеленият сертификат може да е малка победа, но за другата – с безпросветността, ни чакат много общи усилия, които можем да осъществим само ако осъзнаем, че трябва да сме единни като нация.
