Може да се приеме като разсейване на вниманието от потресаващия рекорд на починали на ден от COVID и задълбочаващата се криза с нарастващия брой болни и все по-малката възможност те да бъдат адекватно лекувани от изнемогващите лекари, но един от пътищата за излизане от тази джунгла е връщането на децата в училище.
Нека припомним, че едно от най-спорните и противоречащи на здравия разум е решението ресторанти, нощни клубове и дискотеки да бъдат отворени, а децата да бъдат затворени по домовете си да учат онлайн. А оправданията, че бил малък броят на ваксинираните учители и ако някой ги задължи да се ваксинират, те щели масово да напуснат, както и че родители се опасявали, че с бъркането в носа ще бъде откраднато или най-малко повредено безценното ДНК на децата, само подхранват и бездруго шумните антиваксърски настроения.
И когато се появи “светлина в тунела”, след завоя, взет от президента да не остави правителството само да се оправя, като пое отговорността за кризата и обеща да върне децата в училище, то още на следващия ден назначените от него министри не показаха съответстваща решителност. Напротив: първо, никой от тях не посочи дата за връщането на децата в училище; второ, здравният министър обяви, че са заделени милиони за купуването на щадящи тестове, но не уточни кога очаква да бъдат получени; трето, образователният министър помоли родителите да проявяват разбиране и разрешат децата им да бъдат тествани, а учителите да не подриват образователната система.
Е, това не е ли поредното шикалкавене?!
Друго очакваме от тях. Нека им припомним също: конституционният съд се е произнесъл, по искане на техния работодател, в полза на действията, целящи да бъдат спасени човешките животи, а и съдът по правата на човека в Страсбург е отклонил молби на антиваксъри да избегнат предприетото в някои страни задължително ваксиниране на работещите в публични професии. Затова решението учениците постепенно да се връщат в училище с помощта на тестове е правилна, но временна мярка. Докато тя трае, би трябвало да бъде достигнат достатъчен за сигурността на децата брой на ваксинирани учители.
Въпросът не може да бъде повече дискусионен, след като в цивилизования свят е решен законово. Факт е, че няма държава в света, в която учителите да преподават от къщи, защото са неваксинирани. Към имунизиране трябва да бъдат убеждавани и учениците, след като има такава възможност. Има и още нещо: вече има над 15 починали деца, повече от 150 са в болници, а за миналата година са умрели над 100 учители.
Така че няма време за губене. Видя се, че когато се действа решително, има ефект. И ако наистина за назначените управляващи опазването на здравето е поставено над изборния резултат, то и “ирационалното мислене”, с което образователният министър евфемистично определя съпротивата на родители и учители срещу мерките, трябва да се пресече с подобаваща твърдост. Само така ще бъде избегнат и нежеланият от никой локдаун.
