Общо показвания

вторник, 14 септември 2021 г.

Все по близо до Бог

Ако има все още празници, неупотребени и непоругани от политиците, това са църковните. Те са истинско и едва ли не последно душевно убежище за миряните. Във времена на нестихваща и унищожителна пандемия, на скок на цените на храни и стоки от първа необходимост, стимулирани от себични политически интриганти, докосването до Бог се превръща в лъч на надежда за лек не само за болните, но и за здравите, чийто живот става все по клет и безсмислен.

В нощта срещу днешния Кръстовден, хиляди българи бдяха на “Кръстова гора” и в храмовете, за да видят и усетят “въздвижването”, според традицията, на Светия кръст над главите им. За да ги осени с благодат, да им даде здраве и сили да се преборят с тегобите на живота. Никак не е случайно, че точно в този ден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта, осветява семето за посев и започва гроздоберът. Постът е задължителен, но и без друго животът на миряните стана достатъчно сив. Заради натрапващата и чужда на българския дух нищета на духа.

Не случайно вратите на храмовете са винаги отворени. А църквата ни остава единна и оцелява хилядолетия, въпреки опитите преди време да бъде политизирана и разединена. Не трябва да се учудваме тогава, защо в трудни времена като днешните тя се превръща в последно убежище и крепител на народния дух.

Трябва ли обаче да постъпим както препоръчва Йоан Златоуст и като изобразим на лицата си Кръст и да се надяваме, че всеки от нечистите духове ще бъде обезсилен и няма да ни нарани?...

Бог помага, но в кошара не вкарва, е казал народът. Днешните прекланящи се и търсещи божията милост, трябва да знаят, че от тях зависи дали ще направят крачката, която да промени живота им. 

Добре е и тези, които имат претенците да движат народните дела, да се смирят и загърбят враждите. И се обединят да работят дружно за благоденствието на тези, на които разчитат да ги изберат. За да се види, че енергията от святата нощ, преди празничния делник, не е отишла напразно. И дано осмислят думите на апостол Павел, който предупреждава: „А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света“ ( Гал. 6:14).