Носовете на политиците, дошли с претенциите да управляват, стават все по-дълги от всекидневните им лъжи. А и все по-често не виждат по-далеч от тях. Назначените управляващи също не им отстъпват. Все някой друг им е виновен за минали, че и за бъдещи провали. Не могат или не искат да се освободят от опозиционното говорене и соченето с пръст.
И на едните, и на другите и през ум не им минава, че повече от половин година имат възможност да сложат ред в държавата. Имат и мнозинство, както се видя при гласуването на първо четене на актуализацията на бюджета. Но вместо да използват парламента и се договорят помежду си така, че да има редовен кабинет, който да замени все по-неадекватно реагиращото на усложняващата се ситуация назначено правителство, политиците продължават да се провалят. Но патологично си вярват, че при третия опит ще постигнат целите си.
Нищо няма да постигнат, освен че този път вече две трети от имащите право на глас ще откажат да бъдат представлявани от тези политици в следващия парламент. Е, защо избирателите отново да се затичат към урните, като виждат, че избраниците им не мислят за тях? Държат се като съдебна власт и разследват “Златния гьол” на границата, но не обсъждат спорните детайли от бюджета. А в търсенето на евтини предизборни дивиденти хвърлят конспиративни бомби как в София щяло да спре парното и гражданите ще дават по 1500 лв. за ток на месец.
Разбира се, “мината” е заложена от бившите управляващи. Не, не е мина, просто някой сега не си върши работата и чака Неволята да му я свърши. Трябваше ли цените на тока да хвръкнат до небесата, за да се сетят какво да направят? Или пък да спрат парите на строителите на автомагистралите, че да се наложи те да блокират движението по тях? Цяло лято се прогнозира, че есента ще дойде четвъртата вълна на вируса и когато тя е факт, служебният премиер се измъква, като хвърля горещия картоф на здравния министър, той трябвало да реши.
Ами не е само негов, защото здравните мерки трябва да вървят заедно с икономическото подпомагане на засегнатите. Всички виждат, че “мините” ги залагат тези, които ни управляват в момента, при това с претенциите, че реформират държавата. Със сигурност недоволството ще се отрази на изборните резултати. Но отсега нека ги попитаме – трябва ли да се стигне до близка до сегашната патова ситуация, за да им светне на всички, настоящи и бивши управляващи, че с ежби помежду си и “червени линии” нищо не може да се промени. И този път вместо сегашните, обременени с конспиративно мислене, търсещи скрити мини политици, нека предложат нови лица, които да върнат доверието в политическата класа, като започнат най-после да управляват държавата в полза на тези, които са ги избрали.
