Приетият след постни популистки интриги “поправен” мораториум си е същата глътка въздух за потребителите, каквато те очакваха. Не е решение за бизнеса като цяло, не е и за енергетиката, с изключение на дотираните от държавата, за които парламентаристи изчислиха, че ще спечелят над 250 милиона. Но това е “бял кахър”, ако създадената временна енергийна комисия отвори “кутията на Пандора” и започне да решава натрупаните с години проблеми. На първо място да се спре “излитането” на евтината електроенергия от Козлодуй навън, а за потребление у нас да остава скъпата. Има идеи за решаването на този проблем. Облекчението може да стане и с помощта на намаляване на ставаката ДДС от 20 на 10% и сметката да се поеме от държавата. Компенсирането на увеличението на цената на тока може да стане и с целеви помощи. Може да се спре такса "задължение към обществото", която се добавя към всеки мегаватчас за бизнеса. Управляващите може да се възползват от възможността на така наречения доставчик от последна инстанция, каквито са трите ЕРП-та, като ги задължат временно с поносима цена на електроенергията. И не на последно място - да се отмени дотирането на ВЕИ-тата. Има и хитрини, които съседни страни използваха – в Румъния борсата се “срина” заради софтуерен проблем, гърците пък изненадаха с “проблеми” с транспортиращия износа на ток кабел...И това са само част от възможните бързи действия, някои от които доста ефективни и вече изпробвани.
Добрата новина е, че има работеща комисия. И че депутатите отмениха дългата близо триседмична коледна ваканция, което дава възможност да се намерят оптимални решения, за да могат да се спестят критиките от Брюксел заради мораториума, а също да не се стига до атакуването му в Конституционния съд. В края на краищата енергийната криза не е предизвикана от нашата страна и въпреки някои недалновидни действия на назначените предишни управляващи, редовният парламент може да ги поправи.
Това, което ни държи нащрек е, че парламентаристите се опитват да пречупят решаването на общозначим проблем през собствените партийни интереси. Но както се видя, си е загуба на време и пустословна демагогия. Уж всички са загрижени, но се оспорват и не се приемат разумни предложения, включително от опозицията. Само че, след като “ножът е опрял до кокала” на потребителя, “динените кори”, които си подлагат избраниците на народа не са път към добруването на тези, които са ги избрали, а бумеранг, който може да ни върне към нестабилността на служебните правителства.
От друга страна диалогичността, която измества обвинителните мантри, дава възможност да се обсъдят и приемат разумни предложения, каквито, както се вижда, има и бързо да бъде отменен мораториума. В това е и шансът да има стабилно управление, което да решава проблеми и връща общественото доверие.
