Митът за една предизвестена победа е на път да приключи. Народната мъдрост, никога не е случайна.
“Рибата още в морето, а те вече слагат тигана” – с този израз може да се определи кампанията за преизбирането на досегашния президент, преди появата на други двама претенденти – професор, ректор на Алма Матер и съдия, председател на ВКС. Появата им вече променя обществените нагласи. И нито сексистки изказвания, нито обяснения че “онзи” юмрук днес обединявал, могат да вкарат вече кандидат-президентския дебат в капана на ежедневното замеряне с кал и последвалите след това обяснения. На каквито се нагледахме през последната близо година при провалянето на две народни събрания с излишното харчене на почти милиард лева народни пари за няколкото избори. Видя се, че желаната промяна, не може да дойде чрез непрекъснато противопоставяне и разделяне на обществото. Хората очакват смислени дебати и ценностна политика около каузи, а не демагогски призиви за такива, но в действителност акции по “изчегъртване” с репресивни методи, надхвърлящи конституционните правомощия.
Истината е, че тези действия на сегашните служебно назначени управляващи не можаха да прикрият провала им – ключови сектори в икономиката, енергетиката и здравеопазването са криза. Свидетели сме на нова протестна вълна, каквато наблюдаваме с опита да се влезе със сила в регионалното министерство и започналите блокади по улици и пътища от недоволни.
Нека подчертаем, протестиращите не са участници в хепънингите от миналата година, а хора, които искат да работят и да получават достойно заплащане. Междувременно и парламентарните провали показаха, че истината не е еднозначна - не е само на едни, които са се обявили за нейни носители.
Трябва ли новите протестиращи да бъдат поведени от някой от претендентите за президенти, за да изхвърлят самозванците с техните силови методи!? Дори не можем да си го представим. Но политическото буксуване трябва да приключи.
Съчетаните в едно парламентарни и президентски избори и появата на обществено значими претенденти са добър и очакван шанс да се върне нормалността в държавата – президентът да бъде обединител на нацията, а избраният парламент, да подкрепи правителство, не задълбаващо, а решаващо проблеми.
