Добре е, че управляващите свикаха Съвета по сигурността и обсъдиха ситуацията след инвазията на Турция в Сирия, както и възможността да загубим милиарди лева от евентуални санкции. Но от друга страна не звучат успокояващо твърденията от тези дни, че ако стане напечено, можело по мирен начин с водни струи да се спрат бежанците, ако нахлуят в страната ни. Или пък, че няма начин да ги спрат, ако се втурнат няколко милиона.
Това, което трябва да се направи и донякъде вече се прави е на преден план да се даде път на дипломацията. Инвазията на Турция е укорима, защото ако има нещо, което трябва да се уреди, единствено мирният път е правилния. Но от друга страна, Евросъюзът не изпълнява поетите спрямо нашата съседка финансови ангажименти за грижите към бежанците на нейна територия, а ние също ще сме губещи от налагането на евросанкции срещу нея предвид факта, че стокооборотът ни с южната ни съседка е 5 млрд. долара.
Когато в двора на съседите ти има пожар, винаги трябва да се има едно наум, че огънят може да дойде и в твоя. А сигурността на Балканите е основен приоритет за страната ни. Прав е и президентът правителството ни да настоява на следващото заседание на Съвета на ЕС за приемането на общ план за действие в случай на внезапно увеличаване на мигрантския натиск. Преди дни, на друга среща се договорихме с Гърция и Кипър да поискаме от Брюксел да спази договореностите с Турция от 2016 г.
Междувременно стана известно, че кюрдите и сирийските правителствени войски са се разбрали за контрола на два основни града, така че да не се налага турските сили да влизат в тях.
Друга обаче, не по-малко лоша новина от тази за нова бежанска вълна е, че Франция ще блокира започването на преговори за присъединяването на Македония и Албания. Това е нещо, срещу, което трябва да се обединят усилията не само на нашите евродепутати, но и на политиците ни в страната. Така че, бежанците може и да си останат далеч, но Балканите не бива да останат заден двор на Европа.
