Нетърпимост към расистите

Късметът да видим наживо звездния английски футболен отбор е на път да се изпари, след поредната расистка проява. Не стига, че нашите футболисти разочароват с поредица от загуби, но сега може да ни лишат и от тази малка радост, защото мачът може да се играе без публика. И това е защото някак си бързо утихна възмущението от подобни прояви по време на мача с Косово и наказанието глоба и една празна трибуна бързо се забрави. Сега, обаче всички са нащрек, преди решението на ФИФА.
Н
Истината е, че каквото и да е то и дори пак да имаме късмет, трябва този път да има реакция и от наша страна. Защото започва да става симптоматично подобно поведение. Наказанието “извеждане от стадиона” няма как да действа възпиращо за бъдещи идентични прояви.

Всъщност, не трябва да се учудваме на ескалацията на расистките обиди. Те са пряк резултат от открито демонстрираната ксенофобия - изрисуването на свастики, лепенето на плакати с образа на Хитлер и чупенето на прозорци на синагоги и джамии. Резултат са и от обидните изборни “изяви” на един бивш вицепремиер на границата ни с Турция и от лова на бежанци, нагло демонстриран от самозвани групи доброволци. 

Това, което трябва да се направи е да не си затваряме очите пред такива позорящи страната ни прояви. Вярно е, че и в други европейски страни, а и в самата Великобритания, често вилнеят расисти. Но това не означава, че ние трябва да чакаме да отшуми от само себе си. Нетърпимостта трябва да бъде стимулирана със съответните правни действия. Очевидно сегашните мерки не са достатъчни.