Общо показвания

сряда, 18 септември 2019 г.

“Алабализмите” на Иван Костов

Не е чудно, че провалилият се бивш премиер и един от манипулаторите на криминалния преход Иван Костов се опитва да омаловажи обвиненията в шпионаж в полза на Русия. И да хвърли вината, ако си послужим с народния израз - от болната на здравата глава, като набеди институции и политици, отдавна доказали своята евро-атлантическа ориентация. Този приом е известен на специалистите по национална сигурност и цели да прикрие зависимости. 

А за бившия преподавател по марксистка политикономия те са известни – още от времето, когато се е водел “специализант” в Москва. За неговото пребиваване там и днес малко се знае, губят се месеци. Трудно си спомня името на научния си ръководител и дори изобщо не желае да говори за този период. Известно е също как Костов отказа да поеме отговорността за спирането на руските самолети с военни доставки към разпадащатата Югославия и се наложи това да реши парламентът. Знае се кой продаде на безценица стратегически предприятия на фирми и лица, свързани с бившия Голям брат. 

Днес той продължава тази пагубна дейност с омаловажаването на доказали се през годините ключови фигури на руско агентурно политическо и икономическо влияние на Балканите, каквито са генералът от КГБ Леонид Решетников и милиардерът Константин Малофеев. 

Човекът, който с бандитската приватизация даде икономическата власт на днес подсъдни олигарси, е добре да не се прави на “умряла лисица” и изобщо да не се упражнява на темата КТБ. Доказано е, че не само е в дъното на създаването и, но е бил през цялото време на хранилка там. И само поради синилност ли Костов заяви, че КТБ днес е собственост на Външнотърговската банка на Русия, та се наложи водещата да му припомни, че банката е фалирала!?... 

Отдавна е известно, че поведението и действията на Костов винаги са свързани с лично или на семейството облагодетелстване. Затова, опитът му да се представи като дългогодишен борец срещу руското влияние у нас, е пушилка, която цели да отклони бумерангът, който след всяка негова такава изява, се връща не само за да го опровергае, а за да подскаже защо все още не сме пълноправни членове на европейското семейство.