Стряскаща е новината, че първата белодробна трансплантация у нас ще се направи през 2021 година. Тя дойде непосредствено след друга – Австрия спира трансплантациите за чужденци. Така еуфорията след успешното присаждане на бял дроб на българка, след години на провалени надежди на чакащите пациенти, (някои от които починаха), се превърна в поредната мъка за тях.
Но повод за недоволство не са само тези пациенти, но и неуредиците със стотиците, чакащи лечение в чужбина. Крайно време е да се сложи ред в тази дейност, която министерството на здравеопазването изцяло взе под контрол. В конкретния случай е добре чиновниците бързо да намерят друга болница, където да се извършат операциите по присаждането. Не е по силите на отделни клиники и техните директори да уреждат операциите, благодарение на личните си контакти. Това, което те трябва да свършат, с помощта на министерството, отново е да осигурят екипите, които ще бъдат обучавани в чужди клиники. Също така по -най-бързия начин трябва да бъде внесено съответното оборудване за нашия (или нашите) трансплантационен център.
2021 г. е твърде далеч и ако не се предприемат съответните мерки, смъртта на тези пациенти ще е неизбежна. И тя не може да се оправдае с по-строгите мерки срещу търговията с органи, нито по начина, по който бе направено с предишните пациенти, които вече починаха. Силата на държавата се измерва точно в такива хуманни действия, когато тя показва, че цени човешкия живот и прави всичко възможно да го спаси.
