Очевидно за чиновническото бездушие няма граници, след като майката на 6 годишната Мария, (която почина преди дни от левкимия), е получила писмо, че дължи от дарителската сметка 14 хиляди лв. за лекарства.
Няма да припомняме скандализиралия обществото случай. Проблемите с животоподдържащите лекарства за онкоболни обаче се разрастват, защото и от Северозападна България пациенти и лекари заплашват с протести, заради липсата им с месеци. Затова няма как майката на Мария да не поставя въпроса с безумната бумащина за лечение на заболяване, което се поема от здравната каса. Откъде накъде ще се правят дарителски сметки, за да се улесни вносът на лекарствата за пациентите. Прави са и онкоболните, защото има проблем между касата и фирмите доставчици.
Схемата, наложена преди няколко години болниците сами да договарят лекарствата куца. И трябва да се намери решение – или да се върнат държавните доставки, или да се улесни мениджмънтът на болниците. Тупането на топката и търсенето на вина не помага на никой. Нито пациентите, нито лекарите ще са спокойни сред подобно напрежение – едните на ръба на смъртта, другите – в постоянен стрес, че са с вързани ръце.
Известна е приказката на Вуте, че ако е толкова спешна работата, ще я свърши някой друг. Време е да се сложи край на този любим на чиновниците подход. Цената за това бездушие е човешки животи. Няма как да останем безучастни.
