Все по-често родната действителност ни среща с жестоки убийци и техните невинни жертви – русенската журналистка Виктория Маринова, малката Кристин от село Сотиря и тези дни двамата възрастни пенсионери от София. Във всеки един от случаите заловените с охота правят самопризнания и търсят съкратено производство, защото това ще ги отърве от доживотния затвор без право на замяна. Което пък ще им даде възможност да се измъкнат след двадесетина години.
Няма да коментираме текста от закона, който дава тази възможност, доста известни магистрати заявиха, че не го разбират. Но не може обществото ни да бъде занимавано седмици с ужасяващите подробности около убийствата и какви уроди са извършителите. Както и неизменно да се поставя въпроса за възмездието. Очевидно нещо не е наред.
Това, което обединява всички е присъдата да е доживот без право на замяна за убийци и изнасилвачи, а за погубено дете – никаква друга възможност освен доживотната присъда. И това трябва да е първата задача на депутатите в предстоящата есенна сесия на парламента. Освен това трябва да се помисли рецидивистите с повече от две престъпления също да получават доживотни присъди. Зверските убийства обикновено се извършват от закоравели престъпници с няколко присъди.
Няма да коментираме и моралната страна за това доколко подобни изроди трябва да са живи. Сигурни сме, че след тези случаи, дори противниците на смъртното наказание у нас, са разколебани. Всички губим от подобни разтърсващи убийства. Но най-ощетени са близките на жертвите, тяхната мъка ще е доживот. Редно би било да има реципрочност и възмездието, както и страхът от него да е този, който ще спре други такива драстични случаи.
