Нека кажем направо: отнемането на деца или връщането им при единия родител с помощта на Хагската конвенция винаги предизвиква противоречиви реакции, в повечето случаи – негативни, сред българската общественост. В конкретния с Чавдар Георгиев и неговите две невръстни деца, намиращи се в момента в страната ни, има достатъчно обстоятелства, които могат да предизвикат брожения.
Проблемът идва от това, че майката (норвежка гражданка), веднъж е била в ареста в продължение на месеци, съдят я за тежки финансови измами. За да облекчи присъдата си, тя иска да използва децата. Но като влезе в затвора, те ще бъдат предадени в приемни семейства, няма да имат връзка помежду си, може дори да бъде сменена самоличността им, за да не бъдат безпокоени. Няма да коментираме, че децата (момче и момиче) говорят добре български, малко английски и не знаят норвежки. Освен това едното дете има заболяване, с което не би могло да се интегрира в Норвегия, директно техните правила го изпращат в категорията на излишните хора. А тук, с помощта на специална методика, детето участва редом с другите деца в учебния процес.
Така казусът е дали децата да бъдат отгледани от биологичен родител в България, или от приемно семейство в Норвегия. Веднъж вече съдът се е произнесъл в полза на това децата да останат при Чавдар. Предстои решение на втора инстанция, което окончателно ще реши местопребиваването. Това, което е съществено обаче, е да не се позволят спекулации, които да свържат случая с атакуваната от НПО-та “Стратегия за детето”. Такива опити вече има. А от това полза имат само тези, които търсят реванш за криминалния преход, прикривайки се зад площадната демокрация.
