Похвално е, че институциите
бързо реагираха на нацистките поздрави
и расистките подвиквания на Националния
стадион. И изпълнителите им ще бъдат
наказани. Оставката на ръководството
и треньора след срамния мач между
България и Великобритания също е добър
знак. Не бива да се омаловажават такива
прояви с оправданието, че така било и в
другите европейски страни, но “малка”
България щяла да “опере пешкира”.
Неприемливо е и
оправданието от депутати от парламентарната
комисия по спорта, че те направили закон
“като слънце” и ако той се изпълнявал
както трябва, нямало да се стигне до
тези сцени. Факт е, че законът е добър и
санкциите от “глоба”, през “недопускане
на стадиона за определен период”, до
“полагане на безвъзмезден труд” са по
евростандарти. Но точно законотворците,
вместо да си “измиват ръцете”, би
следвало, преди премиера, да потърсят
сметка от всички, които са се ангажирали
с развитието на спорта у нас.
Лошото е, че това не се
случва само на футболните стадиони.
Само от началото на годината имаше
няколко драстични случая на нацистки
и антисемитски прояви: нагло и пред
камери бяха счупени прозорци на софийската
синагога, плакати на Фюрера бяха разлепени
срещу сградата на съда в Бургас, беше
осквернена джамия в Карлово. Така че
административните мерки по Закона за
опазването на обществения ред при
спортни прояви не са достатъчни. Не е
трудно да се разбере кой и защо има
интерес да се насажда етническа и расова
омраза. Всички помнят и оценяват
спасяването на българските евреи по
време на Холокоста. Трябва ли да помнят
и това което се случи на националния ни
стадион!?
