Резките движения не са знак за добра политика. Този извод се налага след шумните популистки подскоци за субсидирането на партиите. Нека припомним, че до този нов развой се стигна след скандала с надвзетите пари, които бе решено партиите да връщат.
Вместо с това страстите да се охладят и депутатите да продължат законотворчеството, управляващите решиха да извиват ръце, като предложиха субсидиране само с лев на глас. Грешен ход, най-малко поради две причини: първо, че дадоха възможност за нови популистки упражнения и второ, че го направиха без дебат. И чак, когато от ДПС направиха контрапредложение за нулево субсидиране и американски модел на финансиране, разбраха, че са се оплели като пате в кълчища. И че е добре да търсят широк консенсус, какъвто подобава на политици с несигурно мнозинство в парламента.
Факт е, че никой няма интерес да сервира на подсъдните олигарси, възможности за реваш, като превърнат партиите в тяхна лесна плячка. Затова е добре дебатът да стане прагматичен. Не с шикалкавене и “нищо-не-правене”, а с разумна преценка. Трябва ли да припомняме колко часове по тази тема са загубили избраниците на народа в предишни години. Няма да гадаем защо го правят отново. Ако не могат да се споразумеят, по-добре да се откажат да търсят ново решение, да спрат да ни занимават със себе си, и да се постараят по бързо да върнат надвзетите суми, разбира се.
А управляващите да ги използват за социални цели, за да има тази срамна история добър край.
