Все по често се случват инциденти в планините, пътни произшествия и здравословни проблеми, в които животоспасяващо е бързото придвижване до специализираните болници. Виждаме рискованите операции на планинските спасители, на лекари, полицаи, пожарникари и военни, които вършат чудеса, за да могат да окажат първа помощ на пострадалите. На този фон научихме, че през юни месец единственият хеликоптер медицинска линейка е продаден, защото тези, които го стопанисват, не могат да покрият разходите си. Едва ли причината е само в частния бизнес. Със сигурност условията, които им са били предоставени от държавните институции, са допринесли за това да нямаме вече въздушна линейка.
Последните два инцидента с председателя на Народното събрание и жената, получила тежки травми при падане в Пирин, нагнетиха допълнително обществено недоволство. Военните летци отказаха на планинските спасители да им помогнат с хеликоптер, за да може жената да бъде бързо транспортирана - било опасно да се лети в планината през нощта. Деленето на привелигировани и останалите, е контрапродуктивно. Обидно е да се харчат милиони в здравната ни система, да претендираме за равнопоставеност с другите страни в Евросъюза, а да не бъдат решавани ключови въпроси в Спешната помощ. Защото липсата на въздушна линейка не е единственият проблем, както се видя при оказването на първа помощ за насиленото дете от с. Сотиря.
Не се съмняваме, че отново ще има такъв хеликоптер. Въпросът е трябва ли да се чака някой отгоре да нареди. И тогава да се задействат институциите. Спасяването на пострадали е мерило за ценностната система на всяко общество. И политическите еквилибристики, както и оправданията в липса на средства, нямат място, защото в крайна сметка водят не само до лични страдания на потърпевши и близки, но и до крах на тези, които носят отговорност за здравето на гражданите си.
