Общо показвания

сряда, 28 август 2019 г.

Иван Костов не е ощипана госпожица

Няма дим без огън, е казал народът. Строителят на криминалния преход и провалил се за това бивш премиер Иван Костов призна превантивно пред БТВ за едни има-няма половин милион лева, които НАП установил, че не са негови и поради това незаконно инвестирани в купуването на земи в Добруджа.

Първо каза, че това е атака срещу него и ДСБ, която цели прокуратурата да го погне точно преди изборите. След това грандомански нареди на НАП да поправи грешката си, за да не загуби делата, които той ще води срещу нея и предупреди прокуратурата да не изпълнява политически поръчки, а да се реформира. 

Ще кажем направо - в главата на бившия преподавател по марксистка политикономия продължава да ехти залпът на “Аврора”. И все още живее във времето, когато като премиер използваше институциите за терор срещу неудобните и за лично облагодетелстване на себе си и олигархичния кръг, който днес също е подсъден. А това, че сега той заплашва институциите, включително и съдебната власт, показва единствено, че не си е взел поуки от провала си.

Спомняте ли си жена му Елена Костова как трябвало да върне хляба и кофичката кисело мляко в супера, защото блокирали картата и в КТБ, в която получавала пенсията си!?.. А после се оказа, че банката била придворна на семейството. В нея били не само техните пари, но и парите на личната му партия ДСБ. И че банката финансирала семейна офис сграда. Няма да коментираме как чрез незаконна цесия той успя да измъкне част от парите. 

Смешен беше този плач в ефира. Или както казват магистратите, подсъдимият може да говори всичко. Но той не може да бъде говорител на истината. Наясно сме също, че го прави с подстрекателска цел. Няма кой да му се върже обаче, след като разби сините мечти на милиони българи. И ги ограби- чрез бандитската приватизация. 

Нека се замислим и върху нещо друго. Някой да е чувал или виждал Иван Костов да е участвал в благотвортелна кауза, лично да е помогнал за осъществяването на добро дело или спасяването на нечий живот!? ... 

Но когато институциите разкрият негова далавера и си поискат обратно заграбеното, тогава ощипването е болезнено. И той припка при медиите, макар да презира журналистите. Не може да очакваме от човек, превърнал безнравствеността в начин на живот, да посипе главата си с пепел и да поиска прошка. И е крайно време да понесе последствията за тъмните дела, с които спъна прехода към демокрация на страната ни.