Това, че всички се обявяват за победители на изборите е известно от години.
По-същественото е друго – изборите развенчахя мантри, които подсъдните олигарси се опитваха предизборно да внушат чрез своите партийни протежета. За да могат по втория начин да се домогнат отново до властта и продължат криминалия преход.
Не, няма да има диктатура, нито новият главен прокурор ще е нейното лице. Избирателите развенчаха спекулациите за обсебващата власт на управляващите, градските парламенти са “шарени”, в обществеността има достатъчно енергия и възможности публично да контролира кметовете, независимо коя партия представляват.
Съвсем естествено дневният ред става друг – в него няма място за клеймене и замеряне със скелети от миналото. А наблюдаване под лупа дали обещаното от новите кметове ще бъде изпълнено. На тях ще им все по-трудно да назначават “калинки” и да прокарват партийните поръчки, ако те не съответстват на изискванията на избирателите. Властта ще трябва да се съобразява с тях, а не да им нарежда.
Мантрата за това, че са “носители на промяната”, развявана от традиционната левица и десница също претърпя провал. Ухажването и идентифицирането с “протестърите” допълнително им отне хиляди гласове на лишените от възможността да се придвижват свободно граждани. Резултатът, особено в столицата, показа, че с механична подкрепа помежду им, победата може да бъде само пирова. Вече започнаха обвиненията кой на кого дал гласове. Това е преливане от пусто в празно. Преди всичко те са тези, които трябва да се променят, ако искат да запазят идентичността си. В противен случай новите граждански сдружения, които са на път, със сигурност ще ги маргинализират и изхвърлят извън борда на реалната власт.
Така че поредните избори са добър урок за всички. Как той ще бъде приет и дали ще се поучат от грешките си, зависи единствено от политиците. Ако те продължат да градят кули с опорки и мантри, вместо да вървят в крак с времето, то избирателите едва ли ще им дадат нов шанс.
