След стресиращите новини за заразени хиляди свине в няколко големи свинекомплекса, най-после добра новина – във фермата в с. Юделник, където се отглеждат 17 000, пробите са отрицателни засега.
Но това едва ли е повод за успокоение. Въпреки видимите усилия и многобройния човешки ресурс, който се хвърля в борбата с чумата, продължава да се действа на принципа “тука има, тука нема”. Решават се конкретни проблеми, вместо да се извършват мащабни превантивни действия.
Например защо само един човек обикаля граничната ограда и защо полицията не помогне за откриване на прасета, да речем със своите дронове за търсене на имигранти. Няма никаква публичност за това как се води отстрелът на дивите свине в карантинните зони. А би трябвало да има всекидневен отчет. Досегашните действия са неадекватни, хаотични и закъснели. Преди дни дори от ДПС предложиха в парламента да се включат снайперисти от спецчастите и армията. Нищо не се говори за това как ще се спре преминването на заразата в Южна България, където също има големи свинекомплекси.
Оправданието, че не може всичко да се свърши с магическа пръчка не е приемливо. Имаше цяла година, а и повече, след като се разбра за погрома с прасетата в съседна Румъния, да се вземат тези мерки. Илиза, че тепърва се обяснява на селските кметове какво трябва да правят. Изобщо няма да коментираме темата за нерегистрираните животни.
Случващото се е наистина ужасно, цял един отрасъл може да си отиде за дълго време. Перспективите никак не са добри. Но това не означава да не се продължава битката, както и да се правят дългосрочни програми за опазването на това, което е останало.
