Крайно време е мимикриите вдясно да приключат. Самонареклата се “градска десница” да заеме лявото пространство, в което всъщност е закърмена. И престане да заблуждава избирателите. В зората на демокрацията бивши преподаватели по марксистка политикономия и възпитаници на идеологически факултети бяха позиционирани вдясно и съвестно изпълниха задачата си да създадат и укрепят богатството на днешните подсъдни олигарси. Сега техните отрочета и протежета правят същото в търсенето на реванш за благодетелите им.
Но все не успяват, поради една видима причина – свикнали са някой все да им дава, а не да създават и да печелят от труда си. И, разбира се, да пишат доноси до Брюксел. Но това е на път да секне, както се очертава, след вдигането на мониторинга над правосъдната ни система. Номерът с протеста на Орлов мост също се провали, както ще се случи със социдеята им да се правят детски градини в приземните етажи на блоковете. Анархокомунизмът е добра среда за тях, но днес тя не е здравословна. Мнозинството не търпи някой да му нарушава правото на свободно придвижване. Още повече, когато зад подобен произвол надничат сенките на манипулаторите.
Най-характерната им левичарска черта е, че след всеки провал, започват да търсят врага: без значение дали ще е с партиен билет, или някой външен. Двама тутакси бяха взети на мушка - един рап певец бе обявен за предател и един независим кандидат, който без усилия, но с привлекателни идеи постигна техния резултат и прибра избиратели, които те смятаха за свои. Всъщност, опитът им да го позиционират в лявото пространство издава единствено те къде се намират. И вместо да шикалкавят с “няма ляво, няма дясно”, крайно време е да свалят маските. В противен случай, както е казал народът – между два стола, на земята пада.
