Похвално е, че водещите политически сили реагираха подобаващо след жестоките убийства през последните месеци и предложиха промени в Наказателния кодекс, които да не дават възможност на извършителите им да се измъкнат от затвора след двадесетина години.
Но предложенията засега не засягат рецидивистите с по няколко присъди, от чиито контингент обикновено излизат убийците. Обществеността все по-често обсъжда възможността за акумулиране на присъдите, както и лица с няколко присъди също да остават доживот зад решетките. Не се предлага и промяна в закона, която да дава възможности за развитие на надзора върху вече излежалите присъдите си, така че да се предотвратява с превантивни действия извършването на нови престъпления.
След като са се заели да се справят с тези проблеми, депутатите би следвало да вземат не решения под натиск, а да пресекат всички възможности за извършване на тежки престъпления.
Има и още нещо. Вижда се, че има различия в предложенията на ГЕРБ, БСП и ВМРО. Ще кажем направо - те дават възможност за политизиране на дебата и губене на парламентарно време. Истината е, че съдът е този, който взима крайното решение, затова не бива да се създава напрежение в процеса до това решение между отделните институции. Например, лишаването по принцип от съкратена процедура, дава възможност делата срещу убийците да се проточат с години. А от това имат интерес единствено престъпниците.
Затова детайлите трябва да бъдат добре обмислени. И когато промените в НПК влязат пленарната зала, те да бъдат единодушно приети, а после и президентът да ги подкрепи, а не да се налага да слага вето
