Повече от година след като пламна чумата в Странджа, сега едно след друго се появяват нови огнища в Северна България.
Ако вирусът влезе в големите свинекомплекси, ще настъпи катастрофа със загуби от 2 милиарда лева, предупредиха от БАБХ. Правителството отпусна близо 4 милиона лева за справяне с проблема, мобилизирани са областни управители, кметове, ветеринари, ловци, жандармерия. Стопаните масово колят прасета и пълнят фризерите, преди да им ги унищожат. Въпреки, че и сега има недоволни от случващото се, прави впечатление, че този път организацията и действията са по-добри от онези в Странджа, където се стигна до скандални сблъсъци и политически спекулации.
Възниква обаче логичният въпрос защо винаги се действа като на пожар. Това, че загубите ще са огромни е известно от миналата година. Но пак настъпи суматоха, защото никой не знае къде и кой колко животни отглежда. Или казано в прав текст – те се отглеждат нелегално. И чиновниците, които сега тършуват из селските дворове, не са направили така, че домашните животни да бъдат регистрирани.
Още при предишните случаи беше ясно, че това безхаберие трябва да се прекрати. Някой може да възрази – един милион коли са без винетки и въпреки това се движат предимно по селските пътища, та прасетата ли да броят. Така е, но всяко уж “непосилно” за чиновника усилие, в крайна сметка е от полза, защото улеснява справянето с всеки проблем. Същото се отнася и за стопаните. Под угрозата от санкции, те трябва да знаят, че по най-бързия начин е редно да регистрират всяко новопоявило животно в техния двор.
Истината е, че не бива всеки път да се действа на принципа проба-грешка. Като има правила и те се спазват, всичко ще е наред. Сега такива очевидно няма. А когато няма, последствията ще са за всички.
