Извършено е поредното жестоко убийство след изнасилване – този път на седемгодишно дете. Убиецът веднъж е съден за кражби, разследван е за блудство и е лежал в затвора. Асоциален тип, заплашвал и ограбвал нееднократно деца в селото, дори е бил бит от съселяните му, заради това. Той самият не работи, родителите му също не се трудят.
Казано в прав текст – има склонност зе престъпни посегателства към малолетни. Както се видя не само за да бъдат ограбени. Дали това е отчетено при пускането му от затвора и какви мерки са били взети, за да се предотврати ново престъпление тепърва ще узнаем. Факт е, че детето е мъртво, а близките ще живеят с този ужас до края на живота си. Изобщо няма да коментираме каква трябва да е съдбата на убиеца. Каквото и да се случи с него, той не може да плати цената на затрития детски живот.
Има и друг факт: той е, че никой в селото не се впечатлява, а само от отбелязват това, че всички в семейството мизерстват.
Възниква и въпросът как да се процедира с подобни паталогични типове. Според действащото законодателство той си е излежал присъдата, може дори и предсрочно да са го пуснали. Оттук нататък нищо не е направено паталогичното му поведение да бъде под контрол, с него да се действа превантивно и той да изпитва страх да посегне отново, така, както се страхува от кучета.
Излиза, че някой не си е свършил работата. А възможности има много – може да се закупят допълнителни количества гривни за проследяване, може с такива типове по-често да се срещат психолози и социални работници. Самото законодателство би могло да се промени и да бъде далеч по-строго при такива посегателства.
Така че случаят не бива да отминава след подобаваща шумотевица и героизъм на службите, както се случи с журналистката от Русе. Държавата има достатъчно възможности, за да се справи. Но това трябва да се случи, без да се чака някой да нареди отгоре. Очевидно само лаят на кучетата, не е достатъчен, за да бъдат държани подобни престъпници в страх.
