Случи се като в приказката
за ловците, които спорили дали патицата
в блатото е истинска или фалшива. Изведнъж
се чул изстрел от невидим ловец. После
проехтял гласът му: “Хайде сега нека
някой от вас да иде и види дали патицата
е фалшива или истинска!...”
Толкова за Ирина Бокова
и Кристалина Георгиева. И най-вече за
управляващите.
Все пак мнозинството
получи захарче – Антонио Гутереш бе
избран, огънят, подклаждащ популизма
на политическите “чичовци”, изгасна.
Конфузът лесно може да се размие в
доморасла среда.
Остава открит обаче
въпросът защо, след като получи ясен
сигнал за отношението на Русия към
издигането на нова кандидатура за шеф
на ООН, с неприсъщото за дипломацията
оповестяването на ходатайството от
немската канцлерка Ангела Меркел пред
Владимир Путин, правителството се
отметна от Бокова и все пак издигна
Георгиева като официален свой кандидат.
Няма ясен отговор засега. Евтино е да
предположим, че управляващите са проявили
партийна солидарност в неформалната
битка между десница и левица в Евросъюза.
Нито, че са приели за чиста монета
насърчителните знаци, дадени от Москва,
дори и такива да е имало в личния разговор
между премиера ни и президента на Русия.
А приказките за намесата на тайнствените
“Господари на света”, ще остави за
ширпотреба.
Какъвто и да е отговорът,
шамарът е много силен. Излиза, че
избраниците на народа не са научили
уроците от миналото, че вземането на
страна в битка между Колосите, ще е
пагубна за всички.
Всъщност, в сезона на
гроздобера и зимнината, обществеността
слабо я интересува кой е председател
на ООН. За властимащите обаче, това не
е нова спасителна сламка, като
успокоителното захарче с приключилия
избор. Андрешко знае кога да набута
съдията в блатото и да го остави да
хленчи. А тъмнината този път да не му
отговори. Както го направи онзи глас
след като патицата бе гръмната.
