Общо показвания

сряда, 28 декември 2016 г.

ВКС и кутията на Пандора

Подобно на Остап Бендер, (героят на Илф и Петров от “Дванадесетте стола”), и върховните съдии нямат никакво намерение да “дадат ключа от квартирата”. Образно решението на Върховния касационен съд (ВКС), че при неспазване на правилата блъснат пешеходец става съпричинител на смърт или телесна повреда, може да се определи с народния израз “Гарван гарвану око не вади”. Дава възможност за продължителни съдебни битки, облагодетелстване на магистрати и излишно противопоставяне в обществото. Защото възможността убиец да се размине с по-леко наказание е неприемлива.

Не случайно част от съдиите са на особено мнение. И дори приемат предимството на пресичащия за абсолютно. И защо да е друго, след като практиката сочи, че там където зебрите са повдигнати, няма инциденти. Излиза, че водачите си правят сметката, знаят най-малкото, че може да си потрошат колата и намаляват скоростта. Излишно е по тази логика да разсъждаваме защо нямат страх от пешеходеца. Така че оправданията за внезапно изскачащите, не са приемливи. Как да се опазят от връхлитащите коли възрастни и инвалиди!? Друг техен аргумент е, че нямали видимост и затова им било трудно да спрат. И той лесно може да отпадне – трябва законово да се забрани от двете страни на пътеката да спират коли. Ще добавим правилото на чл.116 от ЗДвП, задължаващо водачите да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците. А разпоредбата на чл.120, ал.2 от ЗДвП е частен случай на пътно поведение, създаващо задължение на водача да пропусне пешеходеца и в по-ранен момент – ако е застанал на банкет или тротоар. При сигнализиране с ръка от пешеходеца (съгласно разпоредбата на чл.32 от ЗДвП) за намерението му да премине през пешеходната пътека, за водача възниква задължение да спре и да го пропусне.

Въпреки това, съдиите приемат, че задължението не е безусловно. И че съществува само тогава, когато “реализирането му не създава опасност за движението”. След което стигат до извода за “съпричинителство” и възможността за смекчаващо вината на причинителя обстоятелство.

С решението си обаче съдиите отварят кутията на Пандора. Слагат знак за равенство между пресичането на зебра и на необозначено място. Само че всъщност зебрата по смисъла на закона е идентична с преминаването на зелен светофар. Изводът “съпричинителство” е оборим и заради липсата на съпоставимост и реципрочна взаимна опасност в действията на двете страни. И накрая нека не забравяме, че предназначението на Закона за движение по пътищата (регламентирано още в неговия чл.1) е опазването на живота и здравето на участниците и преди всичко на най-уязвимите от тях.

Не трябва да има съмнение, че това ще предизвика ответния отговор на законодателя, най-вероятно – един от първите на следващото Народно събрание.