Общо показвания

събота, 27 август 2016 г.

За кожата на един алпинист

Милозливостта на съдиите пуснали под гаранция пътни престъпници започва да става натрапчива. Особено, когато има критики към съдебната система за корупционни практики. И в случая с убитото семейство мотористи от турски шофьор, и с алпиниста Боян Петров, пометен от “небрежна” румънска шофьорка, неспазила ограничителните знаци, личи опасна доверчивост. В единия случай гаранция било, че иначе живеещият в Германия убиец, “внезапно” се сдобил с квартира в София, а в другия - мургавата румънка имала две деца, за които трябвало да се грижи, сякаш мъжът й не може да се справи. Видяхме как реагираха рокерите, след като гастарбайтерът потъна в дън земя и още не е открит от Интерпол. Съдът си измива ръцете с МВР, полицията пък нямала ресурс да сложи пазач пред квартирата - проследяващите гривни били кът, а поръчката им се бави заради предлаганата висока цена.
Интересно е кой ще поеме отговорност, ако румънката последва многобройните примери на избягване на правосъдие...
Ясно е, че прехвърлянето на топката между институциите само засилва недоверието към тях. А противопоставянето по между им е добър знак единствено за престъпниците и обслужващите ги. За някой може да е странно, че обществеността се вълнува от подобни “дреболии” и не оценяват всекидневните високи отговорности, пред които са изправени държавниците ни. Но точно тези битови инциденти са показателни до каква степен държавата е гарант за сигурността на гражданите. А те имат право на това, не само защото са данъкоплатци, а и защото от отношението към тях зависи дали големите европейски страни ще се държат уважително, или ще ни смятат за втора категория граждани