Винаги, когато се случва инцидент в планината, едни хукват да
помагат, а други като, иначе доста шумните природозащитници, се
снишават.
Когато краят е фатален, започват взаимните обвинения.
Няма съмнение, че основна причина за драмата, е че 34-годишният Мирослав Късовски е тръгнал с колелото си към връх Ботев, подценявайки основните рискове - злополука или внезапна промяна на времето, с което е известен Балкана.
Факт е, че бяха хвърлени скъпоструващите усилия за неговото спасяване. Но ще отбележим, че е странно да се чака премиерът да нареди включването на армията. Излиза, че няма добре организиран механизъм как да се действа и кой допълнително да помага, когато спасителите сами не могат да се справят.
И това не е единствената причина за съмнения доколко са подготвени институциите да реагират. Оказа се, че чак сега щели да започнат разговори с мобилните оператори, за предоставяне на бърза информация от мобилните клетки.
Особена е отговорността на НПО-тата, които отчитат евросубсидиите с поставянето на многобройни забранителни табели, но нямат грижата за указателни знаци, които да улесняват придвижването на туристите.
Изводът е, че зимата не е дошла, но отсега се вижда, че се действа хаотично. Казано малко цинично - тръгваме да спасяваме, ако го спасим, славата е за нас, ако не - той си е виновен. Не подценяваме риска за спасителите. Но случилото се за пореден път показва, че като в романа на Илф и Петров, “спасението давещите се е дело на самите давещи се”. Затова е добре, вместо всекидневно да ни занимават с проблемите по опазването на околната страна, всички да направят така, че планината да е общодостъпна и най-вече безопасна за тези които я обичат и посещават.
Когато краят е фатален, започват взаимните обвинения.
Няма съмнение, че основна причина за драмата, е че 34-годишният Мирослав Късовски е тръгнал с колелото си към връх Ботев, подценявайки основните рискове - злополука или внезапна промяна на времето, с което е известен Балкана.
Факт е, че бяха хвърлени скъпоструващите усилия за неговото спасяване. Но ще отбележим, че е странно да се чака премиерът да нареди включването на армията. Излиза, че няма добре организиран механизъм как да се действа и кой допълнително да помага, когато спасителите сами не могат да се справят.
И това не е единствената причина за съмнения доколко са подготвени институциите да реагират. Оказа се, че чак сега щели да започнат разговори с мобилните оператори, за предоставяне на бърза информация от мобилните клетки.
Особена е отговорността на НПО-тата, които отчитат евросубсидиите с поставянето на многобройни забранителни табели, но нямат грижата за указателни знаци, които да улесняват придвижването на туристите.
Изводът е, че зимата не е дошла, но отсега се вижда, че се действа хаотично. Казано малко цинично - тръгваме да спасяваме, ако го спасим, славата е за нас, ако не - той си е виновен. Не подценяваме риска за спасителите. Но случилото се за пореден път показва, че като в романа на Илф и Петров, “спасението давещите се е дело на самите давещи се”. Затова е добре, вместо всекидневно да ни занимават с проблемите по опазването на околната страна, всички да направят така, че планината да е общодостъпна и най-вече безопасна за тези които я обичат и посещават.
