Общо показвания

четвъртък, 1 септември 2016 г.

Къневщини (не) за смях


След развеселяващите изцепки на Радан Кънев в пленарната зала в началото на есенния политически сезон, бихме могли да се запитаме, дали той е истинска опозиция на управляващите или тайно оръжие, с което се разсейва вниманието от популистките напъни за солидност на левицата и националистите. Ако на наследника на Иван Костов отдавна не се гледаше като на шут, то изявлението му, че Русия, Турция, Германия и САЩ вече не са велики сили за България, щеше да е стряскащо. От шоуто обаче си изпатиха единствено колегите му реформатори, които очакваха друго изказване.

Нека оставим обаче шегите настрана. Отдавна е известно, че реформаторите са орел, рак и щука. Но е неудобно някакси цяло лято блокът да не изработи единна позиция за новата парламентарна сесия. Глупаво е Кънев да продължава да е съпредседател на групата, след като още миналия декември обяви, че минава в опозиция. И как да тълкуват избирателите им, че отсега бият отбой с твърдението, че техният кандидат няма да е фаворит за президентския пост. В такъв случай по-добре да търсят общ кандидат в рамките на управленската коалиция.

Няма да се задълбочаваме в техните проблеми. Те все по-малко интересуват избирателите. Очевидно къневщината е започнала да става заразна. От нея няма полза никой, нито управляващи, нито опозиция, а още по-малко дясномислещите. Интересно обаче е да се отбележи, че издънките вдясно се правят все от любимци на протестърите. Така е не само с Кънев, така беше и с бившия правосъден министър. А всички до един (уж) искаха реформи. Провалът им означава единствено, че политиката не е за всезнайковци, свикнали с яслите на НПО-тата. Да се обявиш за реформатор, не означава че си такъв. Рано или късно фалшът в политиката лъсва. И тогава избирателят заслужено ги изхвърля извън борда на политическия живот.