Общо показвания

сряда, 2 ноември 2016 г.

За учените с любов

Не е чак толкова мрачно бъдещето пред родните учени. Срамно бе, че вместо да празнуват, в Деня на народните будители те се вдигнаха на протест. А ние трябваше да научим колко ниски и незаслужени са заплатите им.

Но има светлина в тунела. Нужна е само малко инициативност. Ето например областният управител на Русе им подаде ръка и разчита до събота техен екип да открие кой замърсява въздуха в града. Какъв шанс - сега е моментът те да покажат, че знанията им не са напразни, нито пък са хитреци, използващи позициите си за други цели, а държавната хранилка е прикритието им. Не може да не припомним, че градът е ключов, защото, заради предишни обгазявания, от там тръгна демокрацията и дойде краят на комунистическия режим. За съжаление, съветският модел на повечето институции остана. Затова, ако учените си свършат работата, то пътят за реформирането на БАН ще бъде открит. Гражданството ще въздъхне с облекчение, а държавата в лицето на областния със сигурност ще се отблагодари подобаващо.


Дано обаче да не се окаже, че това е работа на извънземните. Не е тайна, че точно учените от БАН са с едни гърди напред. Те вече общуват с другоземците, работят по дешифрирането на поредица от символи, подавани им от чуждите форми на живот. Според изследователите извънземните вече отговарили на 30 от зададените им въпроси.

Ако се окаже, че има извънземни, замесени в Русенския случай, то ще бъде даден отговор на жизнен въпрос, защото досега се твърдеше, че извънземните са приятелски настроени...

Нека все пак да се приземим. Разбира се би било огромна крачка в развитието на човечеството, ако твърденията на нашите учени се превърнат в действителност. Но по-вероятно е душманите на Русе да се окажат наследници на Ганя Балкански, рожби на криминалния преход, които за келепира, са готови да пожертват здравето на цяло поколение, както не веднъж се е случвало.


И още нещо - посткомунистически феномен е, че четвърт век след края на соца на учените не им е светнало, че "свободният пазар е непрекъснат процес, който не може да бъде държан в застой; насочен нагоре процес, който изисква най-доброто (най-рационалното) от всеки човек и в замяна подобаващо го овъзмездява", както правилно отбелязва нееднократно в произведенията си Айн Ранд,


Но да не избързваме, у нас всичко е предпоследно, а до събота има време.