Общо показвания

понеделник, 19 декември 2016 г.

Планината не е за шегаджии

Всеки път, когато стане някаква издънка в планината, трябва да си извадим поука. В случая със изчезналия за пет дни Тодор Владимиров могат да се направят няколко извода.
Първият е, че е редно безхаберието да се заплаща. Как ще се уреди законово, това е работа на всички заинтересовани. Не може и за това да се бърка в джоба на данъкоплатците.
Вторият извод е, че трябва да продължи сътрудничеството с мобилните оператори, за да бъде разширен обхватът в планините. Видя се, че има възможности, след като наскоро бяха гласувани промени в закона, за да се локализира до два часа мястото на бедстващия.
Третият извод е свързан с маркировката. Милиони евро потъват в екопрограми за опазване на планините. За съжаление резултатите по отношение на екологията, бракониерството и туризмът са плачевни. Това показва, че тези, които вдигат най-много шум за опазването на природата, отдавна са се превърнали в популисти, блажено затънали в охолството на лесно спечелените пари. И в действителност не им пука за природата. Мнозина от тях не са изкачили и един връх.
Излиза, че липсва най-важната грижа – тази за опазването на човешкия живот. А без това общуването с природата не е възможно.
Разбира се, луди глави винаги ще има. Пролича си по неадекватното поведение на Тодор при появата му в хижата. Имал е късмет, че е успял да намери следите от тръгналите да го търсят спасители. Този дребен детайл в никакъв случай не е повод да се гордее, че е надхитрил бялата смърт. Но е достатъчен, за да се оценят усилията на спасителите.