Общо показвания

събота, 19 ноември 2016 г.

Другият дневен ред





На вратата на мутра звънят рекетьори. "Кой е?" "Не се бойте - не сме данъчни..." 


Това се случва през последните дни. Пак се надхитрят едни и същи. Единственото сигурно е, че политиката на опорните точки, заклинателните мантри и рекетът претърпя поредния неуспех. И най-вероятно, заради нерадостната перспектива скоро да не са депутати, оставката на правителството се прие с неочаквано спокоен дебат. Нямаше изцепки, скандирания, ропот и напускане на залата, на каквито ставахме свидетели през последните години. Изводът, който може да се направи,(преди всичко, заради президентския вот) е, че политически спекулации от този тип ще водят до неизбежен провал. А тези, които продължават да вещаят хаос и да ловят вещици, бързо ще отидат в политическото небитие. АБВ, ДСБ и Реформаторския блок инатливо вървят по този път. ГЕРБ изтрезвяват след наказателния вот, но все още нито осъзнават какво се е случило, а още по-малко знаят какво трябва да направят, освен, че искат бърз реванш, което може да ги доведе до нови грешки. Червените също не са напълно щастливи от подаръка, който един неизвестен доскоро летец-изтребител им поднесе. Националистите в действителност не са единни, разногласията между тях ще цъфнат при определянето на листите за новия парламент. "Несистемните" играчи, (сред които собственикът на аптеки и бензиностанции е най-добре представилият се), няма да коментираме, защото бързо лъсна чии маши са. Излиза, че единствено ДПС е готова за избори, а до тогава,(както обикновено става в тази партия), низвергнатият и опълчил се срещу тях бивш лидер ще бъде маргинализиран.



Има и още нещо - последните консултации показват и друго: управляващите, заедно с президента, търсят начин да не стигат до избори, а да съставят ново правителство. Това им желание пролича с новото мнозинство (благодарение на "златния пръст"), гласувало на първо четене бюджета на страната. Време за пазарлъци има


Все пак, без да избързваме, ако се стигне до нови избори, дилемата ще е дали ще се появи ново движение или формация, която да обедини протестния вот. Разбира се, това няма да е новост и е любим похват на манипулаторите на прехода. Така дойде царят на власт, ГЕРБ също яхна подобна вълна, дори на два пъти, след като протестърите срещу Орешарски не родиха нищо и предпочетоха колаборацията и личното облагодетелстване. 


Общото между новопоявилите е мимикрията и контролът от кукловодите. Не че подмяната не беше водеща през целия преход, който не случайно се определя като криминален. Всички те разчитаха на популизъм и реална политика се правеше под външен натиск и въпреки тях. За да прикриват неспособността си да се справят и въртят далаверите си на тъмно, играчите се опитваха да се скрият зад измислени митологеми. Нарочените, обаче не получаваха съдебно възмездие, дори да бяха разследвани. Единици, като един червен премиер бяха застреляни, а други, като един лидер на партия, бяха стресирани с опрян в главата му, но гръмнал напразно пистолет. При всички, като при мафията, действаше омертата. И досега няма наказани за очевидния грабеж.


Затова илюзия е да се хранят големи надежди за бърза промяна на статуквото. 


Сигурно е клише, но шансът е да се търсят общи решения до края на този парламент. И вместо да се чертаят нови задкулисни схеми, да се постараят да осмислят грешките си. Видя се, че ефектът от размахването на плашила винаги води до неуспех. 


Не нови маски, враждебност и лъжливи обещания, а каузи ще са в основата на следващия успех. Изборите за президент, за кмет в столичния квартал "Младост" и референдумът показват, че животът си има други планове, с които пазителите на миналото няма как да се справят.