Не е изненадващо, че само за денонощие са
проведени четири спасителни операции в планините – хиляди са потърсили
спасение от горещниците там. Очаквано и спасителите действат бързо,
повечето от тях са бивши и настоящи алпинисти. Обикновено като причини
за нещастните случаи се изтъква неподготвеността на туристите.
Надценяват си възможностите или пренебрегват многобройните опасности,
сред които загубването е най-малката, при сегашното хубаво време.
Проблемът обаче е другаде – в липсата на информационни табла на
изходните пунктове, които да съобщават какво трябва да знае всеки, за да
избегне инциденти.
Вярно е, че у нас няма опасност от височинна болест, но за сметка на това хипертониците са изправени пред сериозен риск, изненади крият каменисти пътеки, скрити от тревите, възможно е да имаш непредвидена среща със змия, изпълзяла на припек. Но за това, туристите не се предупреждават. Същото се отнася до възможността да се загубят, заради липсата на маркировка. За сметка на това навсякъде има забранителни табла, финансирани по екопрограми, в които най-обстойно се обяснява какво те чака, ако нарушиш изброените правила. Сякаш грижата за човека не е първостепенна.
Не че тези забрани не са важни. Например има една, която е актуална, но се престъпва масово, особено през уикенда – безразборното палене на огньове. Но и тук вината е в тези, които се грижат за планините - нито местата за пикник стигат, нито могат да се видят горските, които трябва да пресекат със солени глоби това опасно безхаберие, гарнирано с чалга на воля.
Вярно е, че у нас няма опасност от височинна болест, но за сметка на това хипертониците са изправени пред сериозен риск, изненади крият каменисти пътеки, скрити от тревите, възможно е да имаш непредвидена среща със змия, изпълзяла на припек. Но за това, туристите не се предупреждават. Същото се отнася до възможността да се загубят, заради липсата на маркировка. За сметка на това навсякъде има забранителни табла, финансирани по екопрограми, в които най-обстойно се обяснява какво те чака, ако нарушиш изброените правила. Сякаш грижата за човека не е първостепенна.
Не че тези забрани не са важни. Например има една, която е актуална, но се престъпва масово, особено през уикенда – безразборното палене на огньове. Но и тук вината е в тези, които се грижат за планините - нито местата за пикник стигат, нито могат да се видят горските, които трябва да пресекат със солени глоби това опасно безхаберие, гарнирано с чалга на воля.
