Излиза, че целта на получения мандат е едни от реформаторите да затънат напълно, а други да се изявят като борци със статуквото. Трескавите шикалкавения, вместо да помогнат, убиват възможността за стабилен кабинет, ако управляващите решат да ги подкрепят.
Но това в никакъв случай не означава, че новите стари борци със статуквото ще имат успех. И не защото нямат време. А защото избирателите виждат, че те разчитат не на гласа на народа, а на парите на олигарси и НПО-та, да им осигурят места в новия парламент.
Затова е ясно, че приетият мандат е напразен. А и никоя от водещите партии вече няма интерес да се тупа топката. На популистките спекулации, че сигурността на страната ще бъде застрашена, отговорът е в Конституцията – там ясно е разписано какво се случва след подадена оставка на правителството. Най-доброто в конкретния случай е двамата президенти и водещите политически партии да се обединят около общо служебно правителство. Но ако и за това няма съгласие, всеки трябва да действа по реда си.
