Общо показвания

петък, 16 декември 2016 г.

Твърде много шум за един престъпник.

Какъв срам! – не бил от онези, които ходят с бомбени пояси, а представете си, бил... българин... И уж за малко успокоение, уточнението, че е циганин. Нещо като бонус за националистите. Няма нищо случайно в това леко изместване на фокуса.
Нека попитаме направо: кой има интерес все още да носим колективна вина!?
В Германия, след Холокоста, са се поучили и вината винаги е персонална. Както в конкретния случай. В който бруталността срещу нищо неподозиращо момиче е документирана. Видя се също, че никой от бандата не се трогва и не се втурва да помогне. Освен, за да бъде прибрано падналото шише с минерална вода. Това нагнетява обществен гняв. А информацията, че извършителят е българин, е между другото. Още повече, че има няколко подобни инцидента.

Подозрително е, че у нас обвиненията стават по-тежки по етнически признак. Нищо успокоително например нямаше в съобщенията, че подпалилите лагера в Харманли не са сирийци, а афганистанци. Сякаш от надъханите и уплашени жители на града, се очакваше тази новина да ги успокои. И гневът им да бъде пренасочен.

Подобно групово вменяване на вина обслужва единствено манипулаторите на прехода. Те нямат интерес от персонализация. Колкото повече натрупана тревожност има в стадото, толкова по-лесно, спокойно и безнаказано ще се въртят далаверите.

Така че не се заблуждавайте, в света, към който се стремим, престъпникът е без националност. За него се съди единствено по това, което е извършил. Няма място за самобичуване. Срамът е само за тези, които искат да се възползват от пушилката. На едни от тях в главите им все още трещят залповете на “Аврора”, а на другите бай Ганьовият възглас “Булгар, булгар!” и днес осмисля живота им.