Масовото сбиване в бежанския център в Харманли, трудно потушено след намесата на над 50 полицаи и с участие на жандармерията, е лош сигнал за организацията що се отнася до недопускане на подобни прояви. Още повече, че това е второто меле през последните десет дни. Развеселяващи са и обясненията, че сбиването станало заради един от лагерниците, който пеел фалшиво и под влияние на алкохол. Също така, вместо хвалби за заловените по границата бежанци, е добре да се помисли за реда в лагера. Особено след критиките за условията на живот там. Бежанските лагери са не по-малко важни от изграждането на оградата и залавянето на трафиканти.
Неудобно е някакси, няколко години след създаването на центъра и влагането на хиляди евро помощ от Брюксел в него, да се озовем отново в ролята на молещи. Не че не е необходима, след случилото се. Но от кумова срама преди това сами трябва да вземем мерки. Не е необходимо те да са драстични, но след като българските граждани спазват принципи за поведение на обществени места и в домовете си, би следвало това да се отнася и за мигрантите.
Не на последно място, заради случката не е необходимо да се подхранват националистически страсти. Гражданите на Харманли имат право да протестират. Затова държавата трябва да покаже, че е на мястото си.
Вече е ясно, че пътят на бежанците към богатите европейски страни ще става все по-трудно и вече пристигналите няма да могат да постигнат целта си и ще остават тук, или ще се връщат обратно в страната от която са пресекли границата ни. Необходимо е поддържането на добри отношения със съседите ни и общи усилия за справяне с кризата. Почистването обаче на собствения двор си остава наш проблем.
