Има и положителни
новини. Образователното ни министерство
демонстрира система, с помощта на която
деца и възрастни, които не могат да
говорят и да използват ръцете си, общуват
помежду си и с другите хора. Това ще е
една от стъпките за дигитализация на
училищата през следващите две години.
Тази високохуманна инициатива не е
първата, която показва ново отношение
към българското образование. Преди това
се започна с връщането в училищата на
хиляди деца, които поради една или друга
причина не се образоваха. От министерството
намериха начин да премахнат тежките
раници, обещават навсякъде безжична
връзка и таблети.
С тези стъпки има шанс
да се разчупи омагьосания кръг на
посткомунистическата образователна
система, която всички критикуват, но
никой не смее да промени. Фокусът се
изместваше от протяжни спорове за
съдържание на учебници и заплати на
учители. Парите, които държавата отпускаше
стигаха дотук. През това време светът
се промени драстично. И е прекрасно, че
промяната, макар и дошла под натиск на
майките, които поискаха равностойно
обучение на децата си, започна да се
случва.
Оказа се, че има и пари
от еврофондовете. Въпросът е как те ще
бъдат усвоени. Това не означава, че
държавата ще действа на принципа: ето
ви едни пари, оправяйте се. Напротив
този управник, независимо от партийния
цвят, който инвестира в иновативното
обучение, ще заслужи подкрепа. Няма как
да бъдем в модерния свят, без не само да
ползваме възможностите му, но и да
създаваме свои възможности за развитие.
