Става досадно класическото прехвърляне на вината между институциите, както се случва след пожара в “Царските конюшни”.
Прибързаното посочване на виновници единствено налива вода в мелницата на популизма. Ясно е, че има обекти, за които се знае, че ще разгневят обществеността, ако някой им посегне. И най-лесно е да се посочат “нездравите” апетити, оспорващи върховенството на закона. Нали не са един и два такива палежи, най-скорошните бяха тютюневите складове в Пловдив, Двойната къща в София, а сега и “Конюшните”.
Само че това, което се появява от пушилката, е чиновническото безхаберие. И особено от конкретния случай се вижда, че чиновникът се разбързва само, когато му припари под задника и бъде застрашен поста му.
Изводът е, че с размяна на преписки само не става. И нека не бъдат търсени сред виновните предимно тези, които имат интерес. Очевидно има проблем, след като работата по опазването на културно историческото наследство не се върши своевременно. На това трябва да обърнат внимание техните началници. Добре е в техните ведомства да работят наистина грижливи пазители на историята ни.
