Сагата с нагло избягалите през централния вход на затвора престъпници едва ли ще приключи с убийството на единия и изчезването на другия.
Лековато звучи оправданието, че ние щяхме да го заловим, но друг престъпник ни изпревари и го застреля. Не е успокояващо, че убитият, за щастие, не е извършил други престъпления, защото в укритието му бил намерен цял боен арсенал, включително и гранати. А какво да кажем за тези, които са го укривали и не са съобщили на полицията. Това, че са се страхували е неприемливо, но показва и друго – че не са имали доверие във възмездието и властите. И гражданите нямат доверие не само защото, както се оказа убиецът (също криминално проявен) на избягалия е агент на службите. А защото са убедени, че полицията не може да ги защити.
Научаваме още, че разследващите денонощно работели и хвърлили много усилия. Също така, че очаквали по-голямо съдействие от гражданите. Щяло да има вътрешна проверка, можело да има и наказани. В едно друго ведомство, след бягството на двамата, бяха уволнени висши шефове на затворническата администрация. И всичко приключи.Не, не е възможно всеки гаф на институциите, да приключи само с наказания. Сигурни сме, че разследващите са си вършели работата съвестно. Възможно е дори криминалният сътрудник на полицията да е получил указания да помогне за залавянето и ако няма възможност – да застреля беглеца. Дори подобни реалистични фантазми не успокояват.
Разковничето е в едни изпуснати от министъра думи, че не знае точният брой на чиновниците в МВР. След като нещо не може да стане известно с елементарна математика, какво да кажем за работата на такъв сложен механизъм, какъвто е борбата срещу престъпния свят. Това само показва, че епизодичните наказания, в това число и смяна на министъра, за каквато настоя част от опозицията, не са решение. Проблемът е системен и може да се реши единствено с реформирането на МВР. Не само на хартия, на каквато все остават и моделите как може да се извърши, предоставени от други държави-членки на НАТО.
