Маските на мнимите защитници на човешките права падат една по една.
Някак мимолетно минаха два случая на починали възрастни самотници, при това живеещи в едно село. В първия 80 годишен старец, преди да измръзне от студ, изгорил дюшемето, защото нямал ток. При втория 85 годишна вдовица, след пожар, останала без къща и живеела в нечовешки условия в пристройка в двора. И двамата били погребани служебно.
Според кмета не ги искали в социални домове, защото не отговаряли на условията да имат добра пенсия или обезпечаващо имущество.Странно е мълчанието след такава липса на човечност. Особено на тези НПО-та, които получават хиляди евро с проекти за такава дейност. Прав е кметът като казва, че ако починалите бяха животни, щяха да са живи - щеше да се вдигне голяма пушилка, както се случи с кравата Пенка, козичките в Странджа и стотици бездомни кучета. Несъмнено и чиновниците, които всеки ден ни показват и обясняват как домовете за бездомни посрещат несретниците и те колко са доволни, също не си вършат работата.
Ще кажем направо, след като в това село само за седмица умират двама, в страната трябва да са хиляди, живеещите в мизерия стари хора, в немалко случаи изоставени от близките си. Няма как да приемем такава драстична липса на общност, тя не може да бъде прикрита с лицемерни, но всъщност доходни акции на рафинирани измамници, за които правото на живот е куха фразеология.
