Видими са усилията
на здравния министър и ръководеното от
него ведомство за приемането на новата
здравна карта. Но никак не са здравословни
хвалбите, че пациенти няма да бъдат
връщани, че болничните легла са се
увеличили, че ще се плаща не на легло, а
на лекувани пациенти и как всичко ще
станело още по-добро, след приемането
на новия здравно-осигурителен модел
през юни, както и след извършването на
други реформи в неизвестно засега
бъдеще.
Ще отбележим, че
оздравителния проект се случва на фона
на протести на лекари и медицински
сестри, на критики от страна на съсловни
организации, предстоящ конгрес на
медиците и разбира се, под реалната
угроза за нови фалити на болници и
напредващи разследвания за корупция.
Всъщност, реалните
действия на правителството не се
отличават от тези на предходните
кабинети. Щом стане напечено, управляващите
развързват кесията и наливат пари, за
да запуши народния гняв. Но проблемите
остават.
С оптимистични прогнози не
може да се прикрие засилващия се
бюрократизъм, отнемането на права на
пациентите и закрепостяването им по
местоживеене. Механичното ограничаване
на разходите на Здравната каса може и
да е добро за нея, но не и за пациентите
и лекарите. Пазарният механизъм изисква
друго – пациентът да отива там, където
ще е доволен от лечението си. А здравната
карта ще спъва тази възможност.
Истината е, че усилията
трябва да бъдат насочени в друга посока
– решаването на болезнения въпрос със
застрашените от фалит болници, чиито
брой нараства. Той не може да бъде решен
само от сегашното управляващо мнозинство
без подкрепата на опозицията в парламента.
Всички заедно трябва да изберат пазарните механизми за развитие на здравеопазването. (А не едните да гледат
и дори да се радват на това как другите
се провалят). Само с обединени усилия
може веднъж завинаги да се приключи с
досегашното, миришещо на късен социализъм
“подпомагане” на закъсали звена.
В
противен случай, вместо да се изпишат
вежди, ще се избодат очи, както е казал
народа.
