Хайде нека спрем с унизителните срещу цялото лекарско съсловие обвинения за всяка смърт с участието на техни колеги.
Преди всичко, вината е персонална. А обобщаващите обвинения за лекарски грешки, за закъснели линейки, към Здравната каса и изобщо към цялата ни система на здравеопазването, винаги наливат вода в мелницата на политическите популисти. В тях, под привидната съпричастност към човешки трагедии, се крие всъщност повече лицемерие, а в нередки случаи измиване на собствената съвест.
Нека кажем направо - едва ли един млад човек ще загуби повече от десетилетие от живота си в учене и специализации, за да стане лекар с цел да започне да убива. Точно такова, обаче е мисленето на тези, които днес използват случая с родилката в Сливен, за да хвърлят подобни обвинения. Такива обвинения се раждат само в болни мозъци.
Да, наистина, това е емоционална трагедия за роднините и близките. Но у нас има институции, които са в правомощията си да разследват и те трудно могат да бъдат излъгани. Ще ги предупредим обаче да не стават съучастници. Всяка грешка, граничаща с престъпление, трябва да се наказва така, че да не се повтаря.
Но от друга страна всяка родилка знае, че е с единия крак в гроба. Болницата не е място, в което отиваш да се забавляваш. И където, едва ли не, са длъжни да ти осигурят съответно шоу, което да свърши с радостни възклицания, букети, бонбони и подобаваща почерпка. В болниците си има правила, които трябва да се познават и спазват. Доверието трябва да е взаимно.
Точно по пози повод е важно тези, които имат нужда от лекарска помощ, да знаят къде отиват, да се информират, преди да предприемат каквото и да било. И когато направят този избор, да оставят лекаря да си свърши работата без да му пречат. С други думи – да му дадат цялото си доверие.