Впечатляващо бърза бе реакцията на МВР и Прокуратурата по случая със заснетия искащ и получаващ подкуп пътен полицаи в центъра на София. И така трябва да е.
Защото иначе какво излиза - че тези, които обвиняваме, че се крият по храстите, за да следят за нарушенията ни, не го правят, за да се дисциплинират водачите, а за да си прибавят нещо върху заплатата. Излиза и че напразно искат увеличаване на заплатите, след като могат да си набавят допълнителни пари по втория начин.
Казано е, че на никой не му е чуждо нищо човешко. Затова и дори да извършим нарушение или да не сме минали на преглед, знаем, че ще се измъкнем като бутнем рушвет. Цената на подобни сделки обаче не е само моралният облик и приказките за разградения двор на институциите. Отговорът не е и във видеото с мобилния телефон, което може да забавлява, защото е “каквото повикало, такова се обадило”. Цената се измерва преди всичко в затрити човешки животи. А подобни постъпки подхранват безотговорността, която може да бъде спряна единствено, ако срещу нея се действа бързо и с цялата тежест на закона.
