Общо показвания

петък, 5 октомври 2018 г.

Духът от бутилката на безхаберието

Всеки ден, обикновено по драматичен повод, ескалира напрежение, блокират се ключови кръстовища и пътища на страната.

Създава се нелицеприятното впечатление, че това е единствения начин държавата да обърне внимание и да реши проблемът. Сякаш хиляди чиновници се ослушват, не правят нищо превантивно и се размърдват, чак, когато духът излезе от бутилката.

Това че майките на деца с увреждания са отново пред парламента или че станаха свидетели на поредните популистки схватки между ГЕРБ и БСП не е изненада. Няма новина и за новата среща, която те напуснаха. Никак не се изненадахме, че шумотевицата бе гарнирана с декларации и спорове в пленарната зала.

Въпросът е кога майките и децата им ще получат задоволително решение на проблемите си. Три месеца се водят спорове, представят се проекти, но реален резултат няма. А пари има – допълнителни 150 млн.ще бъдат отпуснати, посочен е и срок за влизане на законопроектите в пленарната зала – краят на октомври. Т.е.няма време за губене, защото разчетите трябва да влязат в бюджета за следващата година.

Тогава – къде е заровено кучето!? Защо има напрежение!?

Отговорът е майките искат да бъдат сигурни, че парите няма да потънат, техният статут да бъде гарантиран, а инвалидите да получат ясна социално трудова обезпеченост. Това означава, че освен адекватни помощни средства, трябва и такава достъпна среда. Необходимо е равностойно на останалите образование. Също така системата да се освободи от паразитиращи НПО-та, които досега ловко източваха държавен ресурс.

Всъщност истината, както в този общественоболезнен проблем, така и при другите случаи на спонтанни протести, е в диалогът, който води до приемливо решение. Няма нужда нито от политически спекулации, нито от палатки и блокиране на кръстовища. Чиновниците е редно да не чакат нареждания свише, а да си вършат работата, за която всички им плащаме от данъците си. В противен случай - да се назначат такива, които ще я свършат.