Едно си баба знае, едно си бае, е казал народът. Не е смешно обаче, когато става въпрос за локализираната чума по овцете в Странджа, или за африканската, която заплашва прасетата и вече е на границата ни с Румъния.
Поредната порция от взаимни обвинения между политиците, може за тях да са подгряваща увертюра към новия политически сезон, но тя насърчава единствено нездрав нихилистичен ентусиазъм. Най-новите факти са, че няма зараза в разширения 20 км. участък около около огнищата на зараза. Факт е също, че бяха унищожени 5000 овце, но така бе предотвратена опасност за милион други. Вярно е, че цената на оградата по сухопътната граница с Румъния ще е двойно по-скъпа, но така тя ще е по-стабилна. Не липсват и гафове, като скандалната обществена поръчка за купуване на препарати за тестове на чума. Също така се вижда, че няма добра координация между институциите и някои действия на ветеринарите будят съмнения. Слаба е комуникацията на всички равнища, но най-вече със засегнатите. И точно това подхранва политическия пинг понг.
Нека кажем още веднъж – не бива да се спекулира със страховете на хората. Още повече, когато става въпрос за тяхното здраве и за бизнесът на хиляди от тях. Така че нека популистите да зарежат баенето, то няма да им помогне. Нещо повече, може като бумеранг да се обърне срещу тях. Отговорност и сигурност са обществените очаквания. Доскоро на тези, които не ги оправдават, се гледаше с насмешка, като на “лъжливи овчарчета”, но гневът започва да надделява. Не може цяло лято да се каканиже едно и също – вярно ли е, не е ли вярно, колко е вярно и всичко гарнирано със сърцераздирателни истории с участието на политици. Затова да спрем дотук и завършим с още една народна приказка: то бива слободия, ама чак толкова не бива.
