“Рибата e още в морето, а слагат тигана” - тази поговорка характеризира еуфорията около вчерашното гласуване на промени в пакет “Мобилност” в транспортната комисия на Европарламента.
По всичко личи, че радостта е прибързана – нашите превозвачи получиха възможност да не почиват вкъщи. Но от друга страна, на три седмици трябва камионът да се товари или разтоварва в страната на регистрация, т.е.камионът трябва да се връща. А как може да стане това, докато шофьорът ползва правото да си почива там където реши. По отношение на каботажа, гласуваното е направо в ущърб – той може да се извърши в рамките на 7 дни от последното разтоварване в приемащата държава, при положение, че престоят не надвишава 48 часа. С други думи той не може да стигне до Германия и да извърши там каботаж в рамките на 7 дни. Казано в прав текст: ограничава се най-голямата полза от членството в ЕС за нашите превозвачи – възможността да не пътуват празни камионите им.
Излиза, че евробюрократите умеят да слагат динени кори.
И все пак няма място за униние – демонстрираното единство от управляващи, евродепутати и превозвачи за спасяването на хляба за 120 хиляди български семейства, не е за подценяване. То показва, че това е пътят за равностойното ни третиране в Европа.
Очевидно е също, че мачът не е свършил. И точно сега не трябва да се действа прибързано. Емоционални реакции като “ще предизвикаме референдум за излизане от ЕС” обслужват единствено чужди на страната ни интереси. Няма място и за дребно политиканстване и спекулации за трупане на дивиденти.
А най-важното е, че никой нищо няма да ни даде даром. Видя се по време на срещата на върха как лидерите на Евросъюза защитават своите икономически интереси. (Ще припомним, че "Иранската сделка", от която Доналд Тръмп еднолично се отказа, но Европа брани, увеличи износа на Германия за Иран на 4,5 милиарда евро, а на Франция от 1,5 милиарда на 3 милиарда евро.) В същото време ние се опарихме с “Южен поток”.
Така че сега не трябва да приемаме нищо в наша вреда, преди да сме получили получили своето. При това без да се вдига излишна пушилка, а с диалог. И твърдост, разбира се.
