Дрязгите между групи автомобилни и автобусни превозвачи започват да минават границите на допустимия шум.
Обсебени от желанието да наложат своето, те не виждат, че заплашват не само обществения ред, но най-вече рискуват да изгубят онази подкрепа, която имат в битката им да не остане не малка част от тях без поминък, заради проекта “Макрон”.
През годините в публичното пространство бяха изнасяни не един и два случая на корупция сред висши кадри от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”. Не случайно държавата иска да се освободи от този горещ картоф, като запази само регулиращи функции и прехвърли специфичните отговорности на Автомобилна камара, в която превозвачите сами ще решават проблемите си.
Ясно е, че не всички ще са доволни. И че който пише проектозакона, ще гледа да дръпне черджето към себе си, казано по народному. Особено оспорими са някои рестрикции, като тази, при която да се отнема лиценз, ако автобусът не се ползва повече от месец. Не неползването, а пазарът е този, който би обезсмислил лиценза.
Затова е по-добре заплахите да спрат. От протести няма да спечели никой. Логично е законопроектът да бъде изтеглен и всички да седнат на масата за преговорите. От Автомобилна камара има нужда. И да - тя ще е частна, но на всички. Само тя може да защити интересите на международните превозвачи. В противен случай ще изпаднат в глупавото състояние на онзи виц, в който всички са зле, но се радват, защото си мислят, че другите са по-зле.
