Общо показвания

вторник, 16 октомври 2018 г.

За правото да живееш


Стряскащо, но и отрезвяващо звучат обвиненията на близки, че заради бездушни чиновници си е отишъл чакащ за белодробна трансплантация пациент. Починалият Адриян е шестият за тази година. В момента в листата на чакащите са 16, една от пациентките е втора седмица в реанимация. А забавянето на трансплантации води до увреждане на други органи и невъзможността впоследствие тя да бъде извършена. Операциите са спрени през май 2017 г., когато е прекратен договорът с Виенската болница. В нея до тогава са извършени 8 успешни трансплантации. 

Един от получилите там нов шанс за живот твърди в социалната мрежа, че бивш заместник-министър е отправял заплахи към болницата и е създавал бюрократични спънки. Според документи била искана точна дата на трансплантацията, макар че би следвало да знае, че донорската ситуация не се назначава, освен това е искал конкретна разбивка на лечението, което също е невъзможно да се направи предварително... Резултатът е отказ на болницата да извършва повече трансплантации. 

След прекратяването на договора ситуацията се усложнява, защото “негово величество чиновникът” започва да води кореспонденция, седмици трябват, за да се отговори и напише един мейл. За “радост” на чиновника “Европлант”, организацията, която координира действията по трансплантациите на няколко водещи страни, създава нови правила, което дава допълнителна възможност за измиване на ръцете на родните бюрократи. През тази година и половина на пациенти и близки безочливо се обяснява, че се прави всичко възможно, за да им се помогне... 

Е, сега, след поредната смърт и няколко протеста, когато обществената нетърпимост е достигнала точката на кипене, става ясно, че е можело да бъдат спасени тези няколко човешки живота. Показват го и спешните действия на новия шеф на агенцията по трансплантации. Излиза, че може да се говори и по телефон, вместо да се разменят мейли, да се организират спешни срещи на живо, а водещите хирурзи да се договарят възможностите за трансплантации у нас. Създадени са условия и в две клиники у нас. Чуждите специалисти са готови да обучат нашите лекари, които отдавна са доказали, че могат да извършват успешно други трансплантации. Има и нови болници – в германските градове Есен и Йена, в които мога да се пращат пациенти. В Италия също имат готовност. 

”Искам да живея поне още 2 пъти по 27 години, да създам семейство…”, казва Илияна Христова, една от чакащите за трансплантация. 

Затова решението е бездушниците да бъдат отстранявани, а с тази дейност да се заемат хора, които могат да помогнат на Илияна и на другите да заживеят нормално, като превърнат битката за човешкия живот в своя кауза.