Прави са мотористите
по време на шествията в памет на загиналите
колеги при пътни инциденти да скандират,
че не искат да са донори. С право
недоволстват от лоши пътища и липсата
на толератност. Имат право да протестират
и защото някои от шофьорите убийци са
използвали вратички в системата,
забегнали са в чужбина и все още се
издирват безуспешно.
Точно обаче в деня на
шествията, заради превишена скорост
севлиевски рокер се заби челно в ТИР в
насрещно движение и загина на място.
Няма да припомняме и за среднощните
обиколки на джигити по околовръстното
в София и за убитите невинни пешеходци.
Много пъти е имало съвместни обсъждания
между служители на пътна полиция,
правоохранители и рокери как да се
намалят катастрофите с тяхно участие.
Неколкократно са били увеличавани
санкциите. Но ефектът не е голям.
Така че засега тези
шествия повече са повод да се видят
приятели.
Но не само заради днешния
смъртен случаи, рокерите е добре да
знаят, че те са тези, които трябва да се
грижат за своята и чуждата безопасност.
Разбира се, почитането на паметта на
мъртвите рокери е добро дело. Не бива
обаче да забравят, че не са сами на пътя.
Адреналинът си е адреналин. За бързото
каране си има писти. Крайно време е и
държавата да изпълни обещанието си да
направи такива писти.
